Грехът на прадядо ми
Войната. Прадядо — поручик за свръзка, на кон,
с депеша препускал по плато скалисто.
На мaлка поляна попаднал на “вражи пагон” —
войник чистел пушка и пеел замислен.
А звучна била песента и изпята със глас,
с копнеж как любимата ще го посрещне.
Прадядо поспрял се и слушал я с радост, в захлас,
забравил за миг, че враг има насреща.
Но онзи видял го и пушката взел да гласи.
Прадядо, обаче, с нагана бил първи.
С предсмъртен вик другият тихия ден огласил,
земята попила му топлите кърви.
Измъчвал се много прадядо, че грях непростим
извършил — убил песента и човека.
Войникът останал би сигурно жив, невредим,
да минал бе с коня по друга пътека.
© Владимир Костов All rights reserved.