25 oct 2011, 22:54

Грешка 

  Poesía » De amor
485 0 2

И ето, светлината пак угасва,
сълзи се стичат и маската се свлича,
какво не правиш за едничка ласка,
но виждаш сам, че ТЯ не ти прилича.
От опит, казват, не боляло,
но как да тръгнеш пак слепешка,
сърце на части, тупка вяло,
след всеки опит - грешка.

Надявам се, сега разбрал си,
в живота няма подарено,
и смятам, вече проумял си,
че всичко с "обич..." е студено.
От тук насетне замисли се
дали е правилната крачка,
не я убивай, виж... смили се,
или животът вечно ще те мачка.

© Живко Енев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??