И ето, светлината пак угасва,
сълзи се стичат и маската се свлича,
какво не правиш за едничка ласка,
но виждаш сам, че ТЯ не ти прилича.
От опит, казват, не боляло,
но как да тръгнеш пак слепешка,
сърце на части, тупка вяло,
след всеки опит - грешка.
Надявам се, сега разбрал си,
в живота няма подарено,
и смятам, вече проумял си,
че всичко с "обич..." е студено.
От тук насетне замисли се
дали е правилната крачка,
не я убивай, виж... смили се,
или животът вечно ще те мачка.
© Живко Енев Все права защищены