Oct 25, 2011, 10:54 PM

Грешка

  Poetry » Love
626 0 2

И ето, светлината пак угасва,
сълзи се стичат и маската се свлича,
какво не правиш за едничка ласка,
но виждаш сам, че ТЯ не ти прилича.
От опит, казват, не боляло,
но как да тръгнеш пак слепешка,
сърце на части, тупка вяло,
след всеки опит - грешка.

Надявам се, сега разбрал си,
в живота няма подарено,
и смятам, вече проумял си,
че всичко с "обич..." е студено.
От тук насетне замисли се
дали е правилната крачка,
не я убивай, виж... смили се,
или животът вечно ще те мачка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Енев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...