Грешница

23 feb 2008, 8:32

Poesía

526 0 2

Над мене, грешницата, гарвани пищят.

Черна, като бездна, те поглъщам.

Греховете ми, наситени до черно,

в зелена шир се реят непростени.

Аз - грешницата, съдник - ти.

Разкъсана от хиляди вини,

а ти ранен от болка виеш.

Кой на кого днес да прости!?

Прошката от теб едва ли чакам,

за сълзите, които си изплакал,

но мога с тебе да поплача

и да потичам с тебе в здрача.

Ти прости сега, аз няма да се моля.

Не съм дошла за милостиня!

Да бъде твоя воля!

Безгрешни колко са на този свят!?

Нима си ти!? Не съм и аз!

Аз грешките си нося като белег.

И раните в душата си зазидах -

от този свят преди да си ида,

пак грешки и любов ще има!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lips_of_angels (Ем)

2008-02-23T13:53:53+02:00

Прекрасен стих!Много,много ми хареса!поздрав!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-23T11:06:14+02:00

...ще има...такъв е животът.
хубав стих. с обич, Радка.