Грешница
Над мене, грешницата, гарвани пищят.
Черна, като бездна, те поглъщам.
Греховете ми, наситени до черно,
в зелена шир се реят непростени.
Аз - грешницата, съдник - ти.
Разкъсана от хиляди вини,
а ти ранен от болка виеш.
Кой на кого днес да прости!?
Прошката от теб едва ли чакам,
за сълзите, които си изплакал,
но мога с тебе да поплача
и да потичам с тебе в здрача.
Ти прости сега, аз няма да се моля.
Не съм дошла за милостиня!
Да бъде твоя воля!
Безгрешни колко са на този свят!?
Нима си ти!? Не съм и аз!
Аз грешките си нося като белег.
И раните в душата си зазидах -
от този свят преди да си ида,
пак грешки и любов ще има!
© Радка Иванова All rights reserved.
