25 nov 2010, 11:46

Грешница ли съм?

  Poesía » Civil
1K 0 9

 

 

Изплетете ми венец от тръни,
гердан от коприва направете.
Отрежете ми дългата плитка,
с острова устните ми намажете.

Удушете ме със скъпи парфюми,
със златни игли очите избодете.
Ако искате, по дяволите ме пратете,
както поискате ме накажете.

Нека аз да бъда вещицата черна,
която за скъпите ви рокли нехае.
Нека бъда грешница безсрамна,
която кучета по тъмно ще разлае.

Аз със вълците нощем ще вия,
за да не чувам глупавата суета.
И дори за миг няма да страдам,
че в глутницата си ще съм сама.

Ако искате, ме изгорете на клада.
Нека огънят при себе си ме вземе.
А може би грешна съм, наистина,
че родила съм се в грешно време.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми хареса
  • Благодаря на всички за милите думи

    И да, Василе, точно това исках да кажа. Твърде много се е променило отношението на връстниците ми към заобикалящия ги свят, а като цяло хората са станали прекалено зависими от материалната част от живота, което, честно казано, направо ме ужасява и отблъсква...
  • Поздрав!
    Страхотен стих, прозвуча ми като присъда към сегашното общество и порядки!
    "Ако искате, ме изгорете на клада.
    Нека огънят при себе си ме вземе.
    А може би грешна съм, наистина,
    че родила съм се в грешно време."
    Поздравления!

  • Прекрасен стих!!!
    Браво
  • Чувството градира, а поантата е най-силна. Интересно стихотворение! Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...