Грешница ли съм?
Изплетете ми венец от тръни,
гердан от коприва направете.
Отрежете ми дългата плитка,
с острова устните ми намажете.
Удушете ме със скъпи парфюми,
със златни игли очите избодете.
Ако искате, по дяволите ме пратете,
както поискате ме накажете.
Нека аз да бъда вещицата черна,
която за скъпите ви рокли нехае.
Нека бъда грешница безсрамна,
която кучета по тъмно ще разлае.
Аз със вълците нощем ще вия,
за да не чувам глупавата суета.
И дори за миг няма да страдам,
че в глутницата си ще съм сама.
Ако искате, ме изгорете на клада.
Нека огънят при себе си ме вземе.
А може би грешна съм, наистина,
че родила съм се в грешно време.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
