25 нояб. 2010 г., 11:46

Грешница ли съм?

1K 0 9

 

 

Изплетете ми венец от тръни,
гердан от коприва направете.
Отрежете ми дългата плитка,
с острова устните ми намажете.

Удушете ме със скъпи парфюми,
със златни игли очите избодете.
Ако искате, по дяволите ме пратете,
както поискате ме накажете.

Нека аз да бъда вещицата черна,
която за скъпите ви рокли нехае.
Нека бъда грешница безсрамна,
която кучета по тъмно ще разлае.

Аз със вълците нощем ще вия,
за да не чувам глупавата суета.
И дори за миг няма да страдам,
че в глутницата си ще съм сама.

Ако искате, ме изгорете на клада.
Нека огънят при себе си ме вземе.
А може би грешна съм, наистина,
че родила съм се в грешно време.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен ми хареса
  • Благодаря на всички за милите думи

    И да, Василе, точно това исках да кажа. Твърде много се е променило отношението на връстниците ми към заобикалящия ги свят, а като цяло хората са станали прекалено зависими от материалната част от живота, което, честно казано, направо ме ужасява и отблъсква...
  • Поздрав!
    Страхотен стих, прозвуча ми като присъда към сегашното общество и порядки!
    "Ако искате, ме изгорете на клада.
    Нека огънят при себе си ме вземе.
    А може би грешна съм, наистина,
    че родила съм се в грешно време."
    Поздравления!

  • Прекрасен стих!!!
    Браво
  • Чувството градира, а поантата е най-силна. Интересно стихотворение! Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...