18 mar 2010, 8:54

Грижи 

  Poesía » Versos blancos
625 0 8

Моят дом

не е моята крепост.

Вечер след работа

окачвам палтото си на закачалката,

а от джобовете му изпадат

дребни интрижки и клюки.

По ръкавите

са полепнали зависти,

а яката

е натежала от грижи.

Грижите се настаняват

на масата за вечеря

и, като рекламите по телевизията,

накъсват мисълта ми на хапки.

Нахълтват и в спалнята,

за да гледат

как заспиваме с гръб

един към друг.

Тази вечер ще ги помоля

да се събуят пред вратата

и да стъпват на пръсти.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??