Грижи
Моят дом
не е моята крепост.
Вечер след работа
окачвам палтото си на закачалката,
а от джобовете му изпадат
дребни интрижки и клюки.
По ръкавите
са полепнали зависти,
а яката
е натежала от грижи.
Грижите се настаняват
на масата за вечеря
и, като рекламите по телевизията,
накъсват мисълта ми на хапки.
Нахълтват и в спалнята,
за да гледат
как заспиваме с гръб
един към друг.
Тази вечер ще ги помоля
да се събуят пред вратата
и да стъпват на пръсти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
