18 мар. 2010 г., 08:54

Грижи

830 0 8

Моят дом

не е моята крепост.

Вечер след работа

окачвам палтото си на закачалката,

а от джобовете му изпадат

дребни интрижки и клюки.

По ръкавите

са полепнали зависти,

а яката

е натежала от грижи.

Грижите се настаняват

на масата за вечеря

и, като рекламите по телевизията,

накъсват мисълта ми на хапки.

Нахълтват и в спалнята,

за да гледат

как заспиваме с гръб

един към друг.

Тази вечер ще ги помоля

да се събуят пред вратата

и да стъпват на пръсти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...