Моят дом
не е моята крепост.
Вечер след работа
окачвам палтото си на закачалката,
а от джобовете му изпадат
дребни интрижки и клюки.
По ръкавите
са полепнали зависти,
а яката
е натежала от грижи.
Грижите се настаняват
на масата за вечеря
и, като рекламите по телевизията,
накъсват мисълта ми на хапки.
Нахълтват и в спалнята,
за да гледат
как заспиваме с гръб
един към друг.
Тази вечер ще ги помоля
да се събуят пред вратата
и да стъпват на пръсти.
© Нели Вангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
