Моят дом
не е моята крепост.
Вечер след работа
окачвам палтото си на закачалката,
а от джобовете му изпадат
дребни интрижки и клюки.
По ръкавите
са полепнали зависти,
а яката
е натежала от грижи.
Грижите се настаняват
на масата за вечеря
и, като рекламите по телевизията,
накъсват мисълта ми на хапки.
Нахълтват и в спалнята,
за да гледат
как заспиваме с гръб
един към друг.
Тази вечер ще ги помоля
да се събуят пред вратата
и да стъпват на пръсти.
© Нели Вангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
