14 ene 2016, 20:47

Грим

  Poesía » Otra
628 0 6

вписвам се и отписвам

по воля своя

по подобие на приетото

в Маскарада

и празнувам Живота

(слава и чест на сърцето Му)

иначе казано

нищо лично не влагам

та нали обществото

към всичкото мое посяга

карнавално износвам

аритмично прошарена мисъл

и не търся (вече не!)

диалог с танцувалния смисъл

просто споделяме балната зала

(той си чака принцесата

аз внимавам за партитурата)

щом засвири оркестърът

“маски долу” му ръкопляскам

(колко е топло лицето ти!)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

* подарено на Албена Тотина 

Comentarios

Comentarios

  • Законът става принцип на обмяна!* Много добре казано/разбрано. Благодаря Ти!* Чакам си моите ония двамца
  • М-да... тук е шумен карнавал, наоколо – бляскава украса и зад маски са скрити хорските лица. Влизащите знаят, че тaкава e просто играта и всеки в нея се включва без нагласа. Всеки получава маска, расписва му се роля, законът става принцип на обмяна – за вечер в роб се превръща кралят, а робът заема мястото на тирана. И какво толкоз има в сърцето ти, което така гнети и потиска душата? Всичко ще скрие небрежната маска... Играй, весели се, и никой не ще разбере къде е истината, а къде – просто приказката. Към полунощ всичко приключва и тържествен салют обявява края на празника, тогава маската снемаш заедно с лицето... А, може би, лицето само ти се е присънило?
  • Да, винаги трябва да "празнуваме" живота! Поздрави за хубавия стих!
  • Момичета и момчета, живейте в чудото на Маскарада защото никой не знае кой до кога е. Благодаря Ви
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...