14 янв. 2016 г., 20:47

Грим

612 0 6

вписвам се и отписвам

по воля своя

по подобие на приетото

в Маскарада

и празнувам Живота

(слава и чест на сърцето Му)

иначе казано

нищо лично не влагам

та нали обществото

към всичкото мое посяга

карнавално износвам

аритмично прошарена мисъл

и не търся (вече не!)

диалог с танцувалния смисъл

просто споделяме балната зала

(той си чака принцесата

аз внимавам за партитурата)

щом засвири оркестърът

“маски долу” му ръкопляскам

(колко е топло лицето ти!)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

* подарено на Албена Тотина 

Комментарии

Комментарии

  • Законът става принцип на обмяна!* Много добре казано/разбрано. Благодаря Ти!* Чакам си моите ония двамца
  • М-да... тук е шумен карнавал, наоколо – бляскава украса и зад маски са скрити хорските лица. Влизащите знаят, че тaкава e просто играта и всеки в нея се включва без нагласа. Всеки получава маска, расписва му се роля, законът става принцип на обмяна – за вечер в роб се превръща кралят, а робът заема мястото на тирана. И какво толкоз има в сърцето ти, което така гнети и потиска душата? Всичко ще скрие небрежната маска... Играй, весели се, и никой не ще разбере къде е истината, а къде – просто приказката. Към полунощ всичко приключва и тържествен салют обявява края на празника, тогава маската снемаш заедно с лицето... А, може би, лицето само ти се е присънило?
  • Да, винаги трябва да "празнуваме" живота! Поздрави за хубавия стих!
  • Момичета и момчета, живейте в чудото на Маскарада защото никой не знае кой до кога е. Благодаря Ви
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...