Jan 14, 2016, 8:47 PM

Грим

  Poetry » Other
616 0 6

вписвам се и отписвам

по воля своя

по подобие на приетото

в Маскарада

и празнувам Живота

(слава и чест на сърцето Му)

иначе казано

нищо лично не влагам

та нали обществото

към всичкото мое посяга

карнавално износвам

аритмично прошарена мисъл

и не търся (вече не!)

диалог с танцувалния смисъл

просто споделяме балната зала

(той си чака принцесата

аз внимавам за партитурата)

щом засвири оркестърът

“маски долу” му ръкопляскам

(колко е топло лицето ти!)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

* подарено на Албена Тотина 

Comments

Comments

  • Законът става принцип на обмяна!* Много добре казано/разбрано. Благодаря Ти!* Чакам си моите ония двамца
  • М-да... тук е шумен карнавал, наоколо – бляскава украса и зад маски са скрити хорските лица. Влизащите знаят, че тaкава e просто играта и всеки в нея се включва без нагласа. Всеки получава маска, расписва му се роля, законът става принцип на обмяна – за вечер в роб се превръща кралят, а робът заема мястото на тирана. И какво толкоз има в сърцето ти, което така гнети и потиска душата? Всичко ще скрие небрежната маска... Играй, весели се, и никой не ще разбере къде е истината, а къде – просто приказката. Към полунощ всичко приключва и тържествен салют обявява края на празника, тогава маската снемаш заедно с лицето... А, може би, лицето само ти се е присънило?
  • Да, винаги трябва да "празнуваме" живота! Поздрави за хубавия стих!
  • Момичета и момчета, живейте в чудото на Маскарада защото никой не знае кой до кога е. Благодаря Ви
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...