4 oct 2019, 0:18  

Повреди ми се ключът на устата

  Poesía » Otra
686 1 7

Повреди ми се ключът на устата.
Въртя, въртя…  А пустият, заяжда.
Такава, проветрива е вратата – 
току прещипе някой много важен. 

 

И зная, че мнозина ще низвергнат
онази остра нотка в мойте думи.
Но ключът на ключаря си е верен
(ще смажат с грес едни, ръждиви духом).

 

Е, днес своеобразно се отърсих
от цензурата (вече ми дотегна).
И истината трябва да е първа
пред жадното за ласки алтер его.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...