Повреди ми се ключът на устата.
Въртя, въртя… А пустият, заяжда.
Такава, проветрива е вратата –
току прещипе някой много важен.
И зная, че мнозина ще низвергнат
онази остра нотка в мойте думи.
Но ключът на ключаря си е верен
(ще смажат с грес едни, ръждиви духом).
Е, днес своеобразно се отърсих
от цензурата (вече ми дотегна).
И истината трябва да е първа
пред жадното за ласки алтер его.
© Миглена Миткова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
