Повреди ми се ключът на устата.
Въртя, въртя… А пустият, заяжда.
Такава, проветрива е вратата –
току прещипе някой много важен.
И зная, че мнозина ще низвергнат
онази остра нотка в мойте думи.
Но ключът на ключаря си е верен
(ще смажат с грес едни, ръждиви духом).
Е, днес своеобразно се отърсих
от цензурата (вече ми дотегна).
И истината трябва да е първа
пред жадното за ласки алтер его.
© Миглена Миткова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
