24 jun 2009, 17:19

Гротеска

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

На лицето със маска

от грим и боя,

тя е „готина” мацка

с изгорена коса.

Със ужасна прическа

във химически цвят,

абсолютна гротеска -

плаши целия свят.

Диадемка със джувки,

тлъст синджир на врата,

със високи обувки

и със криви крака.

Със приятелки лигли,

с материална нагласа,

със изкуствени мигли

и със нокти-пластмаса.

Днес със маркови дънки,

утре с къса пола,

на корема със гънки,

виснал й е гъза.

Ходи гордо прасето

и се мисли за „Мис”,

вири нос до небето,

сякаш идва на бис.

Във очите нахални

празнотата лъщи

и от фрази банални

глупостта й личи.

Малко скъпи парцалки

върху много месо,

малко евтини свалки

и познай за какво:

яки сметки товари -

тя не пие менте,

алкохол и цигари,

после кола с кафе.

Не признава цветята -

само златни бижута

и се качва в колата,

щом е с марка прочута.

Нейна цел във живота

е да има пари

и за тях със охота

ляга с всеки да спи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...