15 nov 2018, 22:33

Гротеска

  Poesía
444 0 2

Студът, пролазва по стъклата.

Облича в скреж, сърцето на човек...

Тъмата носи свойта сива злоба!

Напомня ни че зима е дошла.

В пролуките студът просвирва...

с вълчи вой пропява във нощта.

Зима е... студена и коварна!?

Тропа тя на нечия врата.

В стая, тъмна и студена...

свети свещ една, кандилница,

полюшваща се странно...

А мирисът на студ лепи!?

Дъхът на сталакмити става,

сълзите са кристален грях...

Ръце напукани, към свещта протегнали,

надежда търсим и топлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...