Гротеска
Студът, пролазва по стъклата.
Облича в скреж, сърцето на човек...
Тъмата носи свойта сива злоба!
Напомня ни че зима е дошла.
В пролуките студът просвирва...
с вълчи вой пропява във нощта.
Зима е... студена и коварна!?
Тропа тя на нечия врата.
В стая, тъмна и студена...
свети свещ една, кандилница,
полюшваща се странно...
А мирисът на студ лепи!?
Дъхът на сталакмити става,
сълзите са кристален грях...
Ръце напукани, към свещта протегнали,
надежда търсим и топлина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
