Nov 15, 2018, 10:33 PM

Гротеска

  Poetry
441 0 2

Студът, пролазва по стъклата.

Облича в скреж, сърцето на човек...

Тъмата носи свойта сива злоба!

Напомня ни че зима е дошла.

В пролуките студът просвирва...

с вълчи вой пропява във нощта.

Зима е... студена и коварна!?

Тропа тя на нечия врата.

В стая, тъмна и студена...

свети свещ една, кандилница,

полюшваща се странно...

А мирисът на студ лепи!?

Дъхът на сталакмити става,

сълзите са кристален грях...

Ръце напукани, към свещта протегнали,

надежда търсим и топлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...