30 abr 2011, 13:41

Грозноватия

967 0 11

Той бе с неправилни черти.

Направо некрасив да кажем.

Не с поглед на киноартист,

не бе ни строен, нито снажен.


Усмихна ми се изведнъж,

за нещо после ме попита....

На този най-невзрачен мъж

надникнах бегло във очите.


И там видях един цял свят -

красив, вълшебен, всеотдаен,

със собствен вкус и аромат.

И този мъж, така случаен,


ме заплени не на шега.

Усмихна ме и ме отпусна,

развесели ме на мига

и спирката си май пропуснах...


Ръка подадох му. Реших

да тръгнем във една посока.

И вече бе за мен красив.

Душата му бе звездоока!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...