laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
30 abr 2011, 13:41

Грозноватия 

  Poesía » De amor
785 0 12

Той бе с неправилни черти.

Направо некрасив да кажем.

Не с поглед на киноартист,

не бе ни строен, нито снажен.


Усмихна ми се изведнъж,

за нещо после ме попита....

На този най-невзрачен мъж

надникнах бегло във очите.


И там видях един цял свят -

красив, вълшебен, всеотдаен,

със собствен вкус и аромат.

И този мъж, така случаен,


ме заплени не на шега.

Усмихна ме и ме отпусна,

развесели ме на мига

и спирката си май пропуснах...


Ръка подадох му. Реших

да тръгнем във една посока.

И вече бе за мен красив.

Душата му бе звездоока!


© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??