30 апр. 2011 г., 13:41

Грозноватия 

  Поэзия » Любовная
773 0 12

Той бе с неправилни черти.

Направо некрасив да кажем.

Не с поглед на киноартист,

не бе ни строен, нито снажен.


Усмихна ми се изведнъж,

за нещо после ме попита....

На този най-невзрачен мъж

надникнах бегло във очите.


И там видях един цял свят -

красив, вълшебен, всеотдаен,

със собствен вкус и аромат.

И този мъж, така случаен,


ме заплени не на шега.

Усмихна ме и ме отпусна,

развесели ме на мига

и спирката си май пропуснах...


Ръка подадох му. Реших

да тръгнем във една посока.

И вече бе за мен красив.

Душата му бе звездоока!


© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??