laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Apr 30, 2011, 1:41 PM

Грозноватия 

  Poetry » Love
829 0 11

Той бе с неправилни черти.

Направо некрасив да кажем.

Не с поглед на киноартист,

не бе ни строен, нито снажен.


Усмихна ми се изведнъж,

за нещо после ме попита....

На този най-невзрачен мъж

надникнах бегло във очите.


И там видях един цял свят -

красив, вълшебен, всеотдаен,

със собствен вкус и аромат.

И този мъж, така случаен,


ме заплени не на шега.

Усмихна ме и ме отпусна,

развесели ме на мига

и спирката си май пропуснах...


Ръка подадох му. Реших

да тръгнем във една посока.

И вече бе за мен красив.

Душата му бе звездоока!


© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??