Грозноватия
Той бе с неправилни черти.
Направо некрасив да кажем.
Не с поглед на киноартист,
не бе ни строен, нито снажен.
Усмихна ми се изведнъж,
за нещо после ме попита....
На този най-невзрачен мъж
надникнах бегло във очите.
И там видях един цял свят -
красив, вълшебен, всеотдаен,
със собствен вкус и аромат.
И този мъж, така случаен,
ме заплени не на шега.
Усмихна ме и ме отпусна,
развесели ме на мига
и спирката си май пропуснах...
Ръка подадох му. Реших
да тръгнем във една посока.
И вече бе за мен красив.
Душата му бе звездоока!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
