laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
30.04.2011 г., 13:41 ч.

Грозноватия 

  Поезия » Любовна
827 0 11

Той бе с неправилни черти.

Направо некрасив да кажем.

Не с поглед на киноартист,

не бе ни строен, нито снажен.


Усмихна ми се изведнъж,

за нещо после ме попита....

На този най-невзрачен мъж

надникнах бегло във очите.


И там видях един цял свят -

красив, вълшебен, всеотдаен,

със собствен вкус и аромат.

И този мъж, така случаен,


ме заплени не на шега.

Усмихна ме и ме отпусна,

развесели ме на мига

и спирката си май пропуснах...


Ръка подадох му. Реших

да тръгнем във една посока.

И вече бе за мен красив.

Душата му бе звездоока!


© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??