6 ene 2013, 14:55

Грях

827 0 21

Грях

 

разделяме на тяло и душа

единството с което разполагаме

и плащайки високата цена

в заблудата полягаме

едва ли ще ни утеши

изтичащото в спорове съвремие

а земното притегляне мълчи

когато си отиваме без време

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • в дуалистичната философия е така-всяко нещо си съществува с антипода
  • Красив стих. За мен обаче антипода на душата е разума а не тялото. Тялото и душата са неделими. Понякога завиждам на животните защото нямат разум с който да подтискат естествените си наклонности и инстинкти. Толкова много ни е страх от животинското, но в същност безсмислените насилия и извръщения са следствие на душата измъчена от гнета на разума и докарана до крайност. Да вярваш на душевните си пориви и да следваш движенията на сърцето си е истинското изкуство да се живее.
  • Харесах!!!
    Поздрави!
  • Хубаво!!! Wali/Виолета Томова/
  • Докосна ме!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...