6.01.2013 г., 14:55

Грях

823 0 21

Грях

 

разделяме на тяло и душа

единството с което разполагаме

и плащайки високата цена

в заблудата полягаме

едва ли ще ни утеши

изтичащото в спорове съвремие

а земното притегляне мълчи

когато си отиваме без време

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • в дуалистичната философия е така-всяко нещо си съществува с антипода
  • Красив стих. За мен обаче антипода на душата е разума а не тялото. Тялото и душата са неделими. Понякога завиждам на животните защото нямат разум с който да подтискат естествените си наклонности и инстинкти. Толкова много ни е страх от животинското, но в същност безсмислените насилия и извръщения са следствие на душата измъчена от гнета на разума и докарана до крайност. Да вярваш на душевните си пориви и да следваш движенията на сърцето си е истинското изкуство да се живее.
  • Харесах!!!
    Поздрави!
  • Хубаво!!! Wali/Виолета Томова/
  • Докосна ме!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....