6.01.2013 г., 14:55

Грях

824 0 21

Грях

 

разделяме на тяло и душа

единството с което разполагаме

и плащайки високата цена

в заблудата полягаме

едва ли ще ни утеши

изтичащото в спорове съвремие

а земното притегляне мълчи

когато си отиваме без време

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • в дуалистичната философия е така-всяко нещо си съществува с антипода
  • Красив стих. За мен обаче антипода на душата е разума а не тялото. Тялото и душата са неделими. Понякога завиждам на животните защото нямат разум с който да подтискат естествените си наклонности и инстинкти. Толкова много ни е страх от животинското, но в същност безсмислените насилия и извръщения са следствие на душата измъчена от гнета на разума и докарана до крайност. Да вярваш на душевните си пориви и да следваш движенията на сърцето си е истинското изкуство да се живее.
  • Харесах!!!
    Поздрави!
  • Хубаво!!! Wali/Виолета Томова/
  • Докосна ме!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...