Jan 6, 2013, 2:55 PM

Грях

830 0 21

Грях

 

разделяме на тяло и душа

единството с което разполагаме

и плащайки високата цена

в заблудата полягаме

едва ли ще ни утеши

изтичащото в спорове съвремие

а земното притегляне мълчи

когато си отиваме без време

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • в дуалистичната философия е така-всяко нещо си съществува с антипода
  • Красив стих. За мен обаче антипода на душата е разума а не тялото. Тялото и душата са неделими. Понякога завиждам на животните защото нямат разум с който да подтискат естествените си наклонности и инстинкти. Толкова много ни е страх от животинското, но в същност безсмислените насилия и извръщения са следствие на душата измъчена от гнета на разума и докарана до крайност. Да вярваш на душевните си пориви и да следваш движенията на сърцето си е истинското изкуство да се живее.
  • Харесах!!!
    Поздрави!
  • Хубаво!!! Wali/Виолета Томова/
  • Докосна ме!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...