6 янв. 2013 г., 14:55

Грях

829 0 21

Грях

 

разделяме на тяло и душа

единството с което разполагаме

и плащайки високата цена

в заблудата полягаме

едва ли ще ни утеши

изтичащото в спорове съвремие

а земното притегляне мълчи

когато си отиваме без време

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • в дуалистичната философия е така-всяко нещо си съществува с антипода
  • Красив стих. За мен обаче антипода на душата е разума а не тялото. Тялото и душата са неделими. Понякога завиждам на животните защото нямат разум с който да подтискат естествените си наклонности и инстинкти. Толкова много ни е страх от животинското, но в същност безсмислените насилия и извръщения са следствие на душата измъчена от гнета на разума и докарана до крайност. Да вярваш на душевните си пориви и да следваш движенията на сърцето си е истинското изкуство да се живее.
  • Харесах!!!
    Поздрави!
  • Хубаво!!! Wali/Виолета Томова/
  • Докосна ме!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...