18 feb 2025, 8:43

Грях

343 0 0

Колко нощи, във безсилие се сривах,

колко пъти в огъня горях? 

Колко дни се раждах и умирах,

любовта ли бе единствения грях?

 

Чий е този грях? Не зная...

Само чувствам, че сърцето ми кърви.. 

За кой ли път пред портите на ада

тежко съм ранена и боли..

 

Във този ад не ме оставяй!

Любовта докрай ще ме руши.

Ела при мене, повече не бягай...

Обичай ме, или ме довърши!

 

В косите мои, тихо ми нашепвай,

макар гласа ти пак да ме убива....

 В прегръдките си нежно ме помилвай,

само в пепел любовта умира!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антониа Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...