Грях

Колко нощи, във безсилие се сривах,

колко пъти в огъня горях? 

Колко дни се раждах и умирах,

любовта ли бе единствения грях?

Чий е този грях? Не зная...

Само чувствам, че сърцето ми кърви.. 

За кой ли път пред портите на ада

тежко съм ранена и боли..

Във този ад не ме оставяй!

Любовта докрай ще ме руши.

Ела при мене, повече не бягай...

Обичай ме, или ме довърши!

В косите мои, тихо ми нашепвай,

макар гласа ти пак да ме убива....

 В прегръдките си нежно ме помилвай,

само в пепел любовта умира!