18.02.2025 г., 8:43 ч.

Грях 

  Поезия » Любовна
63 0 0
Колко нощи, във безсилие се сривах,
колко пъти в огъня горях?
Колко дни се раждах и умирах,
любовта ли бе единствения грях?
Чий е този грях? Не зная...
Само чувствам, че сърцето ми кърви..
За кой ли път пред портите на ада
тежко съм ранена и боли..
Във този ад не ме оставяй!
Любовта докрай ще ме руши.
Ела при мене, повече не бягай...
Обичай ме, или ме довърши! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антониа Димитрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??