18 февр. 2025 г., 08:43

Грях

349 0 0

Колко нощи, във безсилие се сривах,

колко пъти в огъня горях? 

Колко дни се раждах и умирах,

любовта ли бе единствения грях?

 

Чий е този грях? Не зная...

Само чувствам, че сърцето ми кърви.. 

За кой ли път пред портите на ада

тежко съм ранена и боли..

 

Във този ад не ме оставяй!

Любовта докрай ще ме руши.

Ела при мене, повече не бягай...

Обичай ме, или ме довърши!

 

В косите мои, тихо ми нашепвай,

макар гласа ти пак да ме убива....

 В прегръдките си нежно ме помилвай,

само в пепел любовта умира!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антониа Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...