23 nov 2004, 23:33

Губя те... дали?

  Poesía
1.4K 0 4
Малко по малко, ден подир ден
Все по далече ти си от мен

Така близко до лицето
Но далеч е пътя към сърцето

усещам как ще рухне всичко
В мен, макар че те обичам

чувствам че изчезваш бавно
И не мога нищо да направя

С думи трудно ще опиша
Чувствам се така излишен

И незная що да сторя
С глас без думи ще говоря

Но какво и що да изрека
Пътищата ни да пресека

Една любов несподелена
Спомен ще остане в мене

В сърцето ми ще има
Място винаги за теб любима

А душата ми ще съхрани
Споменът за твоите очи

Утре вече сме различни
И макар да си приличаме

Само тя, единствена- съдбата
Може да ни срещне в мечтата

Моя и да я превърне във реална..
Винаги ще си за мене ти специална

Винаги ще те обичам
Даже и със думи да отричам

Моите очи не ще да скрият
че съм вечен пленник на любовната магия

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само несподелената любов е вечна Браво чудесно се справяш
  • да много е хубаво наистина.
  • {} муцка страшничко е..кефи ме..мн са добри..имаш талант бебчо..от кака ;P
  • Супер е!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...