Nov 23, 2004, 11:33 PM

Губя те... дали?

  Poetry
1.4K 0 4
Малко по малко, ден подир ден
Все по далече ти си от мен

Така близко до лицето
Но далеч е пътя към сърцето

усещам как ще рухне всичко
В мен, макар че те обичам

чувствам че изчезваш бавно
И не мога нищо да направя

С думи трудно ще опиша
Чувствам се така излишен

И незная що да сторя
С глас без думи ще говоря

Но какво и що да изрека
Пътищата ни да пресека

Една любов несподелена
Спомен ще остане в мене

В сърцето ми ще има
Място винаги за теб любима

А душата ми ще съхрани
Споменът за твоите очи

Утре вече сме различни
И макар да си приличаме

Само тя, единствена- съдбата
Може да ни срещне в мечтата

Моя и да я превърне във реална..
Винаги ще си за мене ти специална

Винаги ще те обичам
Даже и със думи да отричам

Моите очи не ще да скрият
че съм вечен пленник на любовната магия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марто All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само несподелената любов е вечна Браво чудесно се справяш
  • да много е хубаво наистина.
  • {} муцка страшничко е..кефи ме..мн са добри..имаш талант бебчо..от кака ;P
  • Супер е!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...