Губя те... дали?

Поэзия

1.4K 0 4

Малко по малко, ден подир ден
Все по далече ти си от мен

Така близко до лицето
Но далеч е пътя към сърцето

усещам как ще рухне всичко
В мен, макар че те обичам

чувствам че изчезваш бавно
И не мога нищо да направя

С думи трудно ще опиша
Чувствам се така излишен

И незная що да сторя
С глас без думи ще говоря

Но какво и що да изрека
Пътищата ни да пресека

Една любов несподелена
Спомен ще остане в мене

В сърцето ми ще има
Място винаги за теб любима

А душата ми ще съхрани
Споменът за твоите очи

Утре вече сме различни
И макар да си приличаме

Само тя, единствена- съдбата
Може да ни срещне в мечтата

Моя и да я превърне във реална..
Винаги ще си за мене ти специална

Винаги ще те обичам
Даже и със думи да отричам

Моите очи не ще да скрият
че съм вечен пленник на любовната магия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

^Miss^sixty^ (Милица)

Само несподелената любов е вечна Браво чудесно се справяш

2005-12-04T12:38:40+02:00
Lanfear (Емма)

да много е хубаво наистина.

2004-11-26T02:06:36+02:00
sofi (Софи)

{} муцка страшничко е..кефи ме..мн са добри..имаш талант бебчо..от кака ;P

2004-11-25T22:39:46+02:00
light_shadow (Ива)

Супер е!

2004-11-24T19:55:16+02:00