Губя те... дали?

Поезия

1.4K 0 4

Малко по малко, ден подир ден
Все по далече ти си от мен

Така близко до лицето
Но далеч е пътя към сърцето

усещам как ще рухне всичко
В мен, макар че те обичам

чувствам че изчезваш бавно
И не мога нищо да направя

С думи трудно ще опиша
Чувствам се така излишен

И незная що да сторя
С глас без думи ще говоря

Но какво и що да изрека
Пътищата ни да пресека

Една любов несподелена
Спомен ще остане в мене

В сърцето ми ще има
Място винаги за теб любима

А душата ми ще съхрани
Споменът за твоите очи

Утре вече сме различни
И макар да си приличаме

Само тя, единствена- съдбата
Може да ни срещне в мечтата

Моя и да я превърне във реална..
Винаги ще си за мене ти специална

Винаги ще те обичам
Даже и със думи да отричам

Моите очи не ще да скрият
че съм вечен пленник на любовната магия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

^Miss^sixty^ (Милица)

Само несподелената любов е вечна Браво чудесно се справяш

2005-12-04T12:38:40+02:00
Lanfear (Емма)

да много е хубаво наистина.

2004-11-26T02:06:36+02:00
sofi (Софи)

{} муцка страшничко е..кефи ме..мн са добри..имаш талант бебчо..от кака ;P

2004-11-25T22:39:46+02:00
light_shadow (Ива)

Супер е!

2004-11-24T19:55:16+02:00