1 dic 2021, 11:36

Гурбетчийки

  Poesía » Otra
998 0 2

Те са мирни и кротки жени,

над децата си бдят кат' орлици.

Наши майки и наши сестри,

полетели в тъмното птици.

 

На гурбети по къщи и двóри

денонощно се трудят и плачат,

а сърцата им с Господ говорят

и насън замесват погачи.

 

Тези пусти проклети денáри

наброени за кръв и за пот,

те не радват майките стари

и душите в самотен живот.

 

Закопнели за обич и ласка

те се взират в гъста мъгла

и проклинат жлъчната маска

на царицата подла - Парá.

 

Те са български майки, сестри,

те са нашите храбри орлици!

За тях са моите мъжки сълзи

и поклонът чак доземи!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...