Те са мирни и кротки жени,
над децата си бдят кат' орлици.
Наши майки и наши сестри,
полетели в тъмното птици.
На гурбети по къщи и двóри
денонощно се трудят и плачат,
а сърцата им с Господ говорят
и насън замесват погачи.
Тези пусти проклети денáри
наброени за кръв и за пот,
те не радват майките стари
и душите в самотен живот.
Закопнели за обич и ласка
те се взират в гъста мъгла
и проклинат жлъчната маска
на царицата подла - Парá.
Те са български майки, сестри,
те са нашите храбри орлици!
За тях са моите мъжки сълзи
и поклонът чак доземи!
© Хари Спасов Всички права запазени