Dec 1, 2021, 11:36 AM

Гурбетчийки

  Poetry » Other
995 0 2

Те са мирни и кротки жени,

над децата си бдят кат' орлици.

Наши майки и наши сестри,

полетели в тъмното птици.

 

На гурбети по къщи и двóри

денонощно се трудят и плачат,

а сърцата им с Господ говорят

и насън замесват погачи.

 

Тези пусти проклети денáри

наброени за кръв и за пот,

те не радват майките стари

и душите в самотен живот.

 

Закопнели за обич и ласка

те се взират в гъста мъгла

и проклинат жлъчната маска

на царицата подла - Парá.

 

Те са български майки, сестри,

те са нашите храбри орлици!

За тях са моите мъжки сълзи

и поклонът чак доземи!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...