8 nov 2025, 6:01

Гурбетчия

  Poesía » Otra
190 0 0

Ще ти спусна нежна вечер

над разцъфнали поля –

да не бродиш сам, далечен

из оврази, по била.

 

Ще ти ширна хоризонти –

да не се почувстваш в плен,

щом съзреш как пролет конти

в двора смърч, бреза и клен.

 

Ще съм стряха и постеля

и любов с безброй лица,

ще съм в църква с теб в неделя,

ще ти народя деца.

 

Ако бедност и несрета

между нас издигнат зид,

пак ще тръгнеш по гурбети,

вън от душния ни бит.

 

Ще ти притъкмя погача,

шушляк, в случай, че вали…

Щом за тебе нещо знача,

ще се върнеш тук, нали?

 

Лете тегли те гората,

зиме – китеникът мек.

Ти – с хайдутски нрав – в средата,

полузвяр, получовек.


Стихотворението участва в конкурса "Поетични хоризонти на българката" 2025, организиран от РБ "Проф. Боян Пенев“ в Разград с партньорството на Община Разград, СБП и не спечели награда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Лунен Купидон 🇧🇬

Рукнаха порои
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър ...
185 2

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...