8.11.2025 г., 6:01

Гурбетчия

188 0 0

Ще ти спусна нежна вечер

над разцъфнали поля –

да не бродиш сам, далечен

из оврази, по била.

 

Ще ти ширна хоризонти –

да не се почувстваш в плен,

щом съзреш как пролет конти

в двора смърч, бреза и клен.

 

Ще съм стряха и постеля

и любов с безброй лица,

ще съм в църква с теб в неделя,

ще ти народя деца.

 

Ако бедност и несрета

между нас издигнат зид,

пак ще тръгнеш по гурбети,

вън от душния ни бит.

 

Ще ти притъкмя погача,

шушляк, в случай, че вали…

Щом за тебе нещо знача,

ще се върнеш тук, нали?

 

Лете тегли те гората,

зиме – китеникът мек.

Ти – с хайдутски нрав – в средата,

полузвяр, получовек.


Стихотворението участва в конкурса "Поетични хоризонти на българката" 2025, организиран от РБ "Проф. Боян Пенев“ в Разград с партньорството на Община Разград, СБП и не спечели награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....