Гурбетчия

Ще ти спусна нежна вечер

над разцъфнали поля –

да не бродиш сам, далечен

из оврази, по била.

Ще ти ширна хоризонти –

да не се почувстваш в плен,

щом съзреш как пролет конти

в двора смърч, бреза и клен.

Ще съм стряха и постеля

и любов с безброй лица,

ще съм в църква с теб в неделя,

ще ти народя деца.

Ако бедност и несрета

между нас издигнат зид,

пак ще тръгнеш по гурбети,

вън от душния ни бит.

Ще ти притъкмя погача,

шушляк, в случай, че вали…

Щом за тебе нещо знача,

ще се върнеш тук, нали?

Лете тегли те гората,

зиме – китеникът мек.

Ти – с хайдутски нрав – в средата,

полузвяр, получовек.

Стихотворението участва в конкурса "Поетични хоризонти на българката" 2025, организиран от РБ "Проф. Боян Пенев“ в Разград с партньорството на Община Разград, СБП и не спечели награда.