15 nov 2008, 13:19

Гъбка мухоморка

  Poesía
1.6K 0 4
Тази гъбка, тъй червена
има тайна съкровена -
че била е тя отровна,
за това не е виновна.

Тъй създал я нея Бог -
да, червена като глог
и със точиците бели,
сякаш слънце не видели.

Ала щом отрова има,
нека никой не я взима,
затова не я берете,
а в гората оставете.

Може да е тъй красива,
но пък не е тя ядлива.
 И накрая с уговорката:
в книжка да е мухоморката.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хе, какво хубаво стихче!
  • Да, Ани. И аз така мисля.
  • И децата и големите трябва да те четат.
  • "Ала щом отрова има,
    нека никой не я взима,
    затова не я берете,
    а в гората оставете."

    Правилно!!! Добър съвет. Както винаги и това стихче ти е изпълнено с невинна доброта и грижа за човека.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...