15 нояб. 2008 г., 13:19

Гъбка мухоморка

1.6K 0 4
Тази гъбка, тъй червена
има тайна съкровена -
че била е тя отровна,
за това не е виновна.

Тъй създал я нея Бог -
да, червена като глог
и със точиците бели,
сякаш слънце не видели.

Ала щом отрова има,
нека никой не я взима,
затова не я берете,
а в гората оставете.

Може да е тъй красива,
но пък не е тя ядлива.
 И накрая с уговорката:
в книжка да е мухоморката.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Морарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хе, какво хубаво стихче!
  • Да, Ани. И аз така мисля.
  • И децата и големите трябва да те четат.
  • "Ала щом отрова има,
    нека никой не я взима,
    затова не я берете,
    а в гората оставете."

    Правилно!!! Добър съвет. Както винаги и това стихче ти е изпълнено с невинна доброта и грижа за човека.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...