15.11.2008 г., 13:19

Гъбка мухоморка

1.6K 0 4
Тази гъбка, тъй червена
има тайна съкровена -
че била е тя отровна,
за това не е виновна.

Тъй създал я нея Бог -
да, червена като глог
и със точиците бели,
сякаш слънце не видели.

Ала щом отрова има,
нека никой не я взима,
затова не я берете,
а в гората оставете.

Може да е тъй красива,
но пък не е тя ядлива.
 И накрая с уговорката:
в книжка да е мухоморката.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хе, какво хубаво стихче!
  • Да, Ани. И аз така мисля.
  • И децата и големите трябва да те четат.
  • "Ала щом отрова има,
    нека никой не я взима,
    затова не я берете,
    а в гората оставете."

    Правилно!!! Добър съвет. Както винаги и това стихче ти е изпълнено с невинна доброта и грижа за човека.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...