Nov 15, 2008, 1:19 PM

Гъбка мухоморка

  Poetry
1.6K 0 4
Тази гъбка, тъй червена
има тайна съкровена -
че била е тя отровна,
за това не е виновна.

Тъй създал я нея Бог -
да, червена като глог
и със точиците бели,
сякаш слънце не видели.

Ала щом отрова има,
нека никой не я взима,
затова не я берете,
а в гората оставете.

Може да е тъй красива,
но пък не е тя ядлива.
 И накрая с уговорката:
в книжка да е мухоморката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Морарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хе, какво хубаво стихче!
  • Да, Ани. И аз така мисля.
  • И децата и големите трябва да те четат.
  • "Ала щом отрова има,
    нека никой не я взима,
    затова не я берете,
    а в гората оставете."

    Правилно!!! Добър съвет. Както винаги и това стихче ти е изпълнено с невинна доброта и грижа за човека.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...