1 abr 2017, 23:29

Гълъби

  Poesía
343 1 5

Пощенските гълъби...

Отдавна вече писма не носят.

Отдавна вече забравени са от човека...

Телефоните това го правят.

И ето че света загуби...Не само любовта.

Очакваното, но и друго... Да бъдем хора,

копнеещи за топлина. Светът по малко

си отива... Сбогува се със истински неща.

Защо го правим аз не зная...

Но губим гълъба на любовта.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много съм поласкан от коментарите и прочита на стиха ми!!!Благодаря ви приятели!Татяна,Исмаил,Веси ☺,Кети!!!
  • Споделям тъгата ти по истинските неща! Хубав стих!
  • Много истина е скрита тук, за съжаление. Поздравявам те за стихотворението, Ачо!
  • Споделям казаното от теб, Ангеле!
  • Много правилно, поднесено е превъзходно! Хареса ми и то много! В стремежа си да бъдем напреднали в технологията, губим човешките си качества! Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...