1 апр. 2017 г., 23:29

Гълъби

345 1 5

Пощенските гълъби...

Отдавна вече писма не носят.

Отдавна вече забравени са от човека...

Телефоните това го правят.

И ето че света загуби...Не само любовта.

Очакваното, но и друго... Да бъдем хора,

копнеещи за топлина. Светът по малко

си отива... Сбогува се със истински неща.

Защо го правим аз не зная...

Но губим гълъба на любовта.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много съм поласкан от коментарите и прочита на стиха ми!!!Благодаря ви приятели!Татяна,Исмаил,Веси ☺,Кети!!!
  • Споделям тъгата ти по истинските неща! Хубав стих!
  • Много истина е скрита тук, за съжаление. Поздравявам те за стихотворението, Ачо!
  • Споделям казаното от теб, Ангеле!
  • Много правилно, поднесено е превъзходно! Хареса ми и то много! В стремежа си да бъдем напреднали в технологията, губим човешките си качества! Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...